Килифарево е между най – известните селища в България. Своята популярност то дължи на съседството си със столицата на Втората българска държава, с чиято история е тясно свързано, на бързото си стопанско и културно развитие през епохата на нашето национално възраждане, когато израства като средище на група села в едноименната котловина. Прославено просветно огнище през нашето Средновековие и живо олицетворение на българското възрожденско село. Оттук са минали и оставили трайни следи П. Р. Славейков, Петко Бебровчанина, Райчо Деветаков, Маньо Додунеков, чиято дейност никога не е била само просветна. Учителите тук са били и общественици – традиция, която продължава и днес.
Килифарево е кръстовище, през което преминават важни пътища от няколко старопланински прохода към Дунав. Най – важният от тях е Хаинбоаз – един от най – ниските и най – удобните проходи през Стара планина. През време на Освободителната война отрядите на генерал Гурко преминават в Южна България през него.
За стратегическото значение на Килифаревската подбалканска котловина може да се съди и от факта, че на южната страна на селището на хълм, наречен ” Градът “, е имало стара крепост, оградена с високи яки стени, чиито основи са запазени отчасти и досега. Използвана е по времето на Втората българска държава, за което свидетелстват често намираните тук фрагменти от българската средновековна трапезна керамика. Предполага се, че това е главната крепост на братята Асен и Петър. Местното население я познава като ” Лятната резиденция на цар Иван – Александър”.
Първите писмени данни за селището са от 1364 г. В написаното от цариградския патриарх Калист житие на бележития просветител и книжовник от 14. век Теодосий Търновски се казва, че цар Иван – Александър предоставил на Теодосия място на високата планина, за да построи манастир. ” Тази планина, именуема Келифарево, отстои от царствующия град Търново на неголямо разстояние.”
След падането на България под османско иго, името Килифарево се налага окончателно. В турските документи селището се именува ” Дервент кариелери Килифар / Клисурско село Килифар /. Като село на дервентджии / пазачи на проход / , то се е ползвало с известни права: турчин не е могъл да нощува там, жителите са били освободени от данъка ”бедел“,/ по – късно ”юшур”/, който се е плащал от всяка къща, като откуп на християнското население в турската империя срещу освобождаването от военна повинност.
Едва към края на 18. век турци – преселници основават турското село Ялово, наречено на основателя си “Яловцалъ бей “. По същото време в този край се заселват и роми.
Читалище ” Напредък ” е основано през 1884 г. Сред основателите са Райчо Деветаков, Ганчо Зарбев, Симеон Попов, Димитър Гунчев и други.
През 1909 г. бил създаден фонд ” Постройка на читалищен дом “. На 4. октомври 1932 г. започват изкопните работи и се полага основният камък, а през 1933 г. е завършен и тържествено открит салонът на читалището. Посредством него в бита на килифаревчени навлиза отрано и киното. Килифарево е едно от първите села в страната, което се сдобива с киносалон и апаратура за прожекции на филми още през 1912 г., когато Тома Стоянов прожектира късометражни филми в салона на Иван Гагов. С по – модерна апаратура и в по – удобен салон през 1913 г. започва да работи киното на местния индустриалец Гено Русинов, в което се прожектират неми и говорящи филми, внесени в страната до 1932 г. От 1933 г. и филмовите продукции преминават към читалището. Набавеният нов апарат за прожекции, читалищният оркестър, добрият подбор на филмите и удобствата увеличават броя на зрителите.
Днес, съвместно с училището, читалището запазва и поддържа традиции като коледуване, лазаруване, Трифон Зарезан и др.
Забележителност на града е часовниковата кула, построена през 1810 г. от турчина Хаджи Мустафа, първоначално кула – наблюдателница и стражарница, тя била допълнително приспособена за часовникова кула. На източната й страна има вградена плоча с надпис, чийто текст гласи: ” Да бъде чута молитвата на оногова, който построи това благо, а утре в райския палат лицето му чисто и ясно да бъде ” – Ехедин Мустафа и Ибрахим Ага – строители на сградата 1876 г.
През 1911 г. се извършва основен ремонт и часовниковият механизъм се подменя с нов.
От 1913 – 1914 г. до ден днешен часовниковата камбана безотказно известява точното време.
Красотата на часовниковата кула, която е и емблема на града, остава непокътната десетилетия наред, а жителите на град Килифарево отмерват времето с камбанния звън.
Историческият музей в Килифарево е открит на 8. юни 1983 г.
Музеят е разположен в Саралиевата къща - масивна двуетажна сграда във възрожденски стил, строена през 1850 г. Обявена за забележителен архитектурен паметник на културата от местно значение през 1991 г. В нея се раждат и живеят известните общественици Стою, Трифон и Тотю Саралиеви. Тук преминава и част от живота на Валентин Вълев – известен наш скулптор.
С помощта на оригинални веществени материали, фотоси, схеми и документи се разкрива икономическата, политическата и културната история на Килифаревския край от древността до наши дни.
Интерес представлява запазения каменен латински надпис от ранно – византийската крепост при Килифаревския манастир.
Килифарево е кръстовище, през което преминават важни пътища от няколко старопланински прохода към Дунав. Най – важният от тях е Хаинбоаз – един от най – ниските и най – удобните проходи през Стара планина. През време на Освободителната война отрядите на генерал Гурко преминават в Южна България през него.
За стратегическото значение на Килифаревската подбалканска котловина може да се съди и от факта, че на южната страна на селището на хълм, наречен ” Градът “, е имало стара крепост, оградена с високи яки стени, чиито основи са запазени отчасти и досега. Използвана е по времето на Втората българска държава, за което свидетелстват често намираните тук фрагменти от българската средновековна трапезна керамика. Предполага се, че това е главната крепост на братята Асен и Петър. Местното население я познава като ” Лятната резиденция на цар Иван – Александър”.
Първите писмени данни за селището са от 1364 г. В написаното от цариградския патриарх Калист житие на бележития просветител и книжовник от 14. век Теодосий Търновски се казва, че цар Иван – Александър предоставил на Теодосия място на високата планина, за да построи манастир. ” Тази планина, именуема Келифарево, отстои от царствующия град Търново на неголямо разстояние.”
След падането на България под османско иго, името Килифарево се налага окончателно. В турските документи селището се именува ” Дервент кариелери Килифар / Клисурско село Килифар /. Като село на дервентджии / пазачи на проход / , то се е ползвало с известни права: турчин не е могъл да нощува там, жителите са били освободени от данъка ”бедел“,/ по – късно ”юшур”/, който се е плащал от всяка къща, като откуп на християнското население в турската империя срещу освобождаването от военна повинност.
Едва към края на 18. век турци – преселници основават турското село Ялово, наречено на основателя си “Яловцалъ бей “. По същото време в този край се заселват и роми.
Читалище ” Напредък ” е основано през 1884 г. Сред основателите са Райчо Деветаков, Ганчо Зарбев, Симеон Попов, Димитър Гунчев и други.
През 1909 г. бил създаден фонд ” Постройка на читалищен дом “. На 4. октомври 1932 г. започват изкопните работи и се полага основният камък, а през 1933 г. е завършен и тържествено открит салонът на читалището. Посредством него в бита на килифаревчени навлиза отрано и киното. Килифарево е едно от първите села в страната, което се сдобива с киносалон и апаратура за прожекции на филми още през 1912 г., когато Тома Стоянов прожектира късометражни филми в салона на Иван Гагов. С по – модерна апаратура и в по – удобен салон през 1913 г. започва да работи киното на местния индустриалец Гено Русинов, в което се прожектират неми и говорящи филми, внесени в страната до 1932 г. От 1933 г. и филмовите продукции преминават към читалището. Набавеният нов апарат за прожекции, читалищният оркестър, добрият подбор на филмите и удобствата увеличават броя на зрителите.
Днес, съвместно с училището, читалището запазва и поддържа традиции като коледуване, лазаруване, Трифон Зарезан и др.
Забележителност на града е часовниковата кула, построена през 1810 г. от турчина Хаджи Мустафа, първоначално кула – наблюдателница и стражарница, тя била допълнително приспособена за часовникова кула. На източната й страна има вградена плоча с надпис, чийто текст гласи: ” Да бъде чута молитвата на оногова, който построи това благо, а утре в райския палат лицето му чисто и ясно да бъде ” – Ехедин Мустафа и Ибрахим Ага – строители на сградата 1876 г.
През 1911 г. се извършва основен ремонт и часовниковият механизъм се подменя с нов.
От 1913 – 1914 г. до ден днешен часовниковата камбана безотказно известява точното време.
Красотата на часовниковата кула, която е и емблема на града, остава непокътната десетилетия наред, а жителите на град Килифарево отмерват времето с камбанния звън.
Историческият музей в Килифарево е открит на 8. юни 1983 г.
Музеят е разположен в Саралиевата къща - масивна двуетажна сграда във възрожденски стил, строена през 1850 г. Обявена за забележителен архитектурен паметник на културата от местно значение през 1991 г. В нея се раждат и живеят известните общественици Стою, Трифон и Тотю Саралиеви. Тук преминава и част от живота на Валентин Вълев – известен наш скулптор.
С помощта на оригинални веществени материали, фотоси, схеми и документи се разкрива икономическата, политическата и културната история на Килифаревския край от древността до наши дни.
Интерес представлява запазения каменен латински надпис от ранно – византийската крепост при Килифаревския манастир.