Неофит РилскиНеофит Рилски е български монах, учител и художник. Роден е през 1793 в Банско, според други сведения през 1790 г. в Гулийна баня, Разложко. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. През 1818 г. приема монашеството в Рилският манастир, и продължава образованието си в град Мелник – където се учи при един погърчен влах от 1822 г. до 1826 г. и става добър елинист – и в град Велес. Впоследствие през 1827 г. започва да преподава в Самоков, където известно време е секретар на епископ Игнатий. След Одринския мир епископът е убит, и Неофит се връща в Рилския манастир, където учителства до 1833 г., когато част от манастира изгаря. Тогава той е пратен при патриарха да издейства разрешение за възобновяването на църквата, както и за събиране на помощи от целия български народ. Мисията се увенчава с успех, ако се съди по султанският ферман от 10. ноември 1833 г. Още същата година, Неофит става духовник при метоха в Казанлък. Там среща търновският митрополит, който по искане на Априлов го изпраща в Букурещ, за да изучи алилодидактическата метода в тамошното гръцко училище. Също така, го натоварва с трудната задача да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно училище в Габрово. През 1834 г. Неофит се връща в България и 2. януари 1835 г. първото Габровско взаимно училище отваря своите врати. Неофит преподава там известно време, и същевременно прави първия успешен превод на Новия Завет на новобългарски език. През 1836 г. създава първия български глобус, който днес се пази в Рилския манастир, а през 1837 г. излиза от печат неговият първи учебник от поредицата за взаимоучителната метода – „Краснописание“.Има покана за учител по славянски езици в богословското училище на Халки, която той приема на драго сърце. Преподава там от 1848 до 1852 г. и се връща в Рилския манастир поради върлуващата в училището холера. През 1852 г. излиза неговата „Христоматия славянского язика“. От 1852 г. до края на живота си се посвещава на книжовна дейност в Рилската обител.През 1858 г. идва предложение от търновци до Неофит да стане ректор на проектираната от тях семинария, но след като преценява силите си, той отказва. От 1860 до 1864 г. той служи като игумен на Рилския манастир. През 1875 г. е издаден неговият “Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език”. Неофит Рилски, един от най-големите просветители по време на Възраждането, почива на 4. януари 1881 г. в Рилския манастир. |