Църкви и манастири
Пръв и главен разпространител на възрожденските идеи става построеният през 1710г. Килифаревски манастир ” Рождество Пресветия Богородици ” / “Св. Богородица” /. Той бива опожарен от кърджалии и башибозуци през 1793г. и през 1898 г. Манастирът бил възобновен с помощта на населението на Килифарево и околните села през 1800 г. Допълнителните строежи продължили почти през цялата първа половина на 19. век. Султанският ферман за разширяването, застрояването и ограждането на манастира е издействан от килифаревчени през 1838 г. Килифаревският манастир “Рождество Богородично” се намира на 4 км южно от Килифарево и на 17 км южно от Велико Търново. Разположен е на десния бряг на река Белица. В културната ни история манастирът заема особено вaжно място. Основан е от Теодосий Търновски, с подкрепата на цар Иван Александър между 1348- 1350 г. Около 1360 г. в прочутата Килифаревска книжовна школа, броят на учениците достига 460 души.Тук получава образованието си бъдещият български патриарх Евтимий Търновски. При завладяването на България от турците, манастирът е разрушаван няколко пъти. През 1840 г. манастирската сграда е възобновена, а майстор Колю Фичето построява сегашната голяма еднокорабна, еднокуполна манастирска църква “Св. Димитър”, като запазва части от олтарната стена на старата църква и параклисите.Дърворезбеният иконостас от 1843 г. и иконите в църквата са дело на майсторите от Тревненската художествена школа – Досю Коюв и Йонко П. Витанов. Големите манастирски жилищни сгради, строени през 1849 г., с красивите си дървени чардаци, придават романтичен вид на манастира. Църквата “Св. Арахангел Михаил ” е съществувала още по времето на Втората българска държава. За нея преданието говори, че през 1518 г., когато султан Селим І / 1512 – 1520 г. / издал заповед всички всички каменни християнски храмове, даже цариградските, да бъдат преобърнати в джамии, ходжата в селото, който бил голям приятел на местния свещеник и го уважавал искрено, независимо от верските си убеждения, му съобщил тайно султанската заповед. Тогава попът се решил на смела и героична постъпка. Събрал всичките църковни ценности – напрестолно евангелие, посъдини, кръстове, дарохранителницата, одежди, книги и забягнал във Влашко. В последния момент той подпалил и самата църковна сграда, която изгоряла до основи. Едва през 1871 г. килифаревчени издигнали на мястото й нова сграда, която пак била наречена на името на старата – ” Св. Арахангел Михаил “. През 1835 г. местните майстори зидари за едно лято издигат и покриват сградата на сегашната църква ” Св. Богородица “. Най – старите икони датират от 1836 – 1837 г. По – големите са рисувани 3 – 4 години след издигането на църквата. На стария звънец в олтара, наред с имената на дарителите, е отбелязана и годината на изработката – 1816 г. Патронният празник на църквата и наред с това на селището е на / 15. август / 28. август, когато се празнува “Успение на Света Богородица” /наречен още ” Голяма Богородица ” /. |